Педя човек — лакът брада

— Тичай, господарю, дето и да си, че грабнаха жената!

Педя човек се обадил издън гора:

— Не бой се! Паси си там! Аз ще ги стигна и ще я взема.

Но конят пак процвилил и рекъл:

— Това вече мина. Ти не знаеш какъв е конят, който са яхнали мъжът и жената.

Дошъл педя човек и попитал какъв е оня кон.

— Той ми е по-млад брат — рекъл конят. — С дванадесет крака е. От мене е десет пъти по-бърз и по-силен. Нито мога да го стигна, нито смея да го доближа.

Като чуло това, джуджето веднага се качило на шестоногия кон и подгонило избягалите. Но човекът си карал своя кон и не бързал. Като ги настигнало джуджето, дванадесетоногият кон се извърнал отведнъж, избълвал пламък из устата и ноздрите си и рекъл на другия кон:

— Я се връщай по-скоро назад, че ако се върна аз — и тебе, и господаря ти ще убия с предните си нозе!

Като чул това, шестоногият кон побягнал назад като вихрушка. А царският зет си откарал невястата вкъщи.